Разходка с лодка... в тревата
Предложих ти разходка с лодка.
Защо, те питам, ти донесе водка?!
Нали ти писах, но ти не ме четеш.
Защо бе егоист, кретен, келеш?!
Защо си разиграваш тука коня?
Вземи го заведи на лекар, виж, че куца.
Та после да потича той на воля.
Аз тебе ще те впрегна в таз каруца.
Сега ще пиша стих за мой приятел.
Нали съм креативна, даже умна.
Идеята?! Аз имам двайсет пръста.
Все ще изсмуча някоя от пръстчетата на краката.
Измих си ги, недей ми бери грижа,
сега иди на лекар за жребчето.
Ветеринарят е за тебе бе, говедо.
И психиатър, да, но за прасето...
Това стихотворение го посвещавам на най-добрия ми приятел. Аз така на галено му викам келеш. Но не става въпрос за него в стиха, разбира се, просто искам да го зарадвам, той обича стихове и как пиша. Разнообразните ми теми му доставят голяма радост и заради него си мия краката всяка вечер, за да изсмуквам от пръстите по нещо ново. Много го обичам. Животните също. Тук се извинявам на прасето, че сравнявам моя приятел с пияна свиня.
© Светлана Лажова All rights reserved.
