Nov 11, 2006, 11:50 AM

Разкаяние

  Poetry
1.2K 0 7
Съжалявам! Късно е нали?
Съжалявам! Думите не докосват сърцето ти?!
Прости ми! Ти прости отдавна,
но болката от греховете ми те промени?
Прости ми! Ти дори не трепваш,
нима друга мене заличи?
Приеми ме! Разкайвам се за всяка моя грешка!
Приеми ме! Спаси душата ми от болката, безумно тежка!
Докосни ме! Рисувай с устни по очите...
Докосни ме! С усмивка нежна скрий сълзите!
...
Съжалявам! Моля те - прости!
Та ти дори не трепваш, нима друга мене замени?
Разкайвам се до болка, но безкрайно късно е, нали?!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Усмивка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...