May 31, 2021, 1:41 PM

Разказвам ти от векове...

  Poetry » Love
1.1K 2 9

Разказвам ти от векове

аз приказки за любовта.

За теб изкачвам върхове

все следвайки те със мечта.

И идеал е пролетта -

възкръсващо непобедима.

Ти вярваш ли в това, любима?

 

Прогонваха ме ветрове

от роден край и по света

не спря сърцето да зове

най- нежната ти красота.

Не се удавих в самота,

не ме сломи ни мрак, ни зима.

Ти вярваш ли в това, любима?

 

Около мене пак снове

и управлява алчността.

С лъжите си властта кове

и я възхваля глупостта.

А аз жадувам доброта,

надежда в мен за обич има.

Ти вярваш ли в това, любима?

 

Разказвам ти от векове

аз приказки за любовта.

Не спря сърцето да зове

най- нежната ти красота.

И идеал е пролетта -

възкръсващо непобедима.

Ти вярваш ли в това, любима?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Асенчо Грудев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...