Nov 13, 2011, 1:49 PM

Разколебани въпроси

  Poetry
837 0 3

В запалени очи

денят изгасва...

Нощта бразди

със своя плуг -

отровна и прекрасна.

И времето -

юмрук -

прораства

в смаление...

И кратък звук

опасва

отминалото „тук“.

Дали смъртта 

ще обещае 

да е страстна -

като зачатие...

... когато „Аз“

е  някой друг?

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариана Папазикова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...