Разкъсах и последната ти риза...
Ръцете ми разнищиха плътта ти.
Безропотен, допусна ме да вляза,
очите ти обяздих във страстта си.
Разкъсах себе си, да те обгърна.
Олтарно те обвих сред самотата.
Съших се в теб, отчаяно да върна
ненужните останки от вината.
Разкъсвах те, наново те зачевах.
Помяташе ме с писък твойто тяло.
Оплитах те в косите си, проклевах,
лепих наново късовете в цяло.
Разкъсвах те и пусках ветровете.
Да ронят бреговете ми-стърнища.
сред бездната, скована в ледовете,
душата моя тлее в пепелища...
© Мила Нежна All rights reserved.