Oct 3, 2025, 12:59 PM

Различен

  Poetry
151 1 0

Ето го него убийствен, прекрасен

днес той не е същият, а толкова страстен.

Затваря вратата, излиза от вкъщи 

и за да впечатлява не ще се усмихва, а мръщи.

Накипрен, наконтен забравил какъв беше

въртят се в главата му думите на поета:

" Носете си новите дрехи момчета".

 

И така устремен и твърдо решен

на лов за жена е тръгнал сега.

Горд и напъчен върви в нощта

и сила нова изпълва гръдта.

Но знае, че за да победи

обстановката трябва да смени.

И така уверен в своята правота

напуска старата и досадна махала.

 

Бавно крачи към най - новия бар,

а в гърдите му надига се пожар.

Леко треперещ и полузапъхтян

отваря вратата и шмугва се едвам.

Тежко сваля очилата си, но уви

никоя погледа му не долови.

 

Нищо, ще седне самотен, ще чака

като някой крадец спотаен в мрака.

Та нали така жертва ще улови

като първо тактиката си прецени.

 

Но седнал е вече не час ами два,

а съдбата не му изпраща жена, колко е зла.

И ето, тъкмо да си тръгне, на масата спря се тя.

С диоптри, оръфано облекло и чорлава коса.

 

За миг дъхът му спря, той онемя,

бе влюбен, разбра го на часа.

А тя с мрънкащ глас едвам го попита

дали да седне до него и му обясни колко е свита.

 

И не за друго разказвам ти това,

а за да вярваш в себе си и водиш борба.

Ето нека погледнем нашия герой

от нещастник промени се, хвърли се в бой

и макар да не намери самата красота

сдоби се с мила и любяща жена.

 

Пък тя, дори малко да разказах за нея

намери сили в себе си и без да ѝ се смея

получи това, което винаги бе желала

да я погълне и разтърси любовта като хала.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Желязкова All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...