Jan 1, 2019, 9:41 AM

Различен...

  Poetry » Love
3.2K 26 15

Различен съм от твоите любови. 

От знайните и тези - анонимните. 

Тестото ми замесено с отрова е. 

Убивам с лекотата на намигване. 

Различен съм от другите мъже, 

но мога и да бъда всеки друг. 

Ножове по гърба ми и въжета, 

са рязали и бесили до кръв. 

Не зная от какво са ме направили. 

От кал да бях, дъждът ще ме отмие. 

А Го̀спода отдавна е забравил, 

че молил съм се в Неговото име... 

От плът съм вероятно щом боли. 

И костите ми щом познават времето. 

В душата ми завира и кипи. 

(Зависи от сърцето ти в студеното). 

Такъв съм! Вълчи нрав във овча кожа. 

Аз винаги съм бил самотен. Ничий. 

Един, единствен път ще съм възможен. 

За теб. Сега. Завинаги. Обичай ме!..

 

Стихопат. 

(DannyDiester)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...