Различен
Този мъж, със когото живея,
е понякога зъл и навъсен.
Аз мълча и да питам не смея
той защо тишината разкъсва
и защо с поглед пали пожари,
а гласът му пропуква стъклата
и, дори да е шепот, ме пари,
а очите му мълнии мятат.
Този мъж е понякога странен
и е мислено много далече,
но когато остана без вяра,
у дома ни очаква ме вечер
и с юрган от звезди ме завива,
а луната на двора ни сваля,
и до него заспивам щастлива,
нацелувана и нагалена.
Този мъж може би ме обича,
но да питам така и не смея.
Той е странен и много различен -
този мъж, със когото живея.
© Нели Вангелова All rights reserved.
