Различен си – каквото и да значи
Понякога пропада пътят рязко
и питаш се: Аз всуе ли мечтах?
Разппада се светът на пух и прах,
предвкусваш го поредното фиаско.
Огледай се – пълзящите сред кал,
не ще обикнат някого – летял.
Понякога в душата ти е сприя,
в очите ти мъгли, тъма и сол,
стоиш, съвсем объркан, сам и гол
Не се научих – мислиш да се крия,
с гърди посрещам удар, нож и гръм,
вината ми едничката – че съм.
Застанал на ръба събираш сили,
прегръщаш пътя – твой си е. Нелек,
не се израства лесно до човек,
низвергнати, недраги и немили,
където няма път, политат пак,
с крилете на поет... или глупак...
А в ниското – чакали и палачи...
Различен си – каквото и да значи...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
