Различна
Различна ли?!...Добре, така да бъде.
Решил си да ми слагаш етикети…
А аз си сплетох мислите на върви,
мегдан премерих с мъдрите поети…
И не, че го умея, но когато
реша да разговарям с твойта липса,
си вярвам, че отново съм крилата…
И вятърна, в мечтите се разлиствам –
рисувам пристан в сгушените улици
и за кадем…посоки си наричам.
Какво, че пак приличам на безумница,
щом и с тъгата в любовта се вричам…
Един износен фар примигва в мрака,
и той, като морето, е различен.
От вчера тук една искрица чака
онази нощ, в която някой срича
живота си…И може да обича,
различната жена… И тъжно в мрака
в очите и с луната да се врича,
а в изгрева си с вятър да я чака…
© Йорданка Господинова All rights reserved.
