Различна
Сам самичка, различна от всички,
по своя отделна пътека вървя.
Никой не иска по нея да мине.
Само за мене е тя!
Отдавна привикнах да съм си сама.
Сама си говоря, топля се сама.
Сама се прегръщам и успокоявам ума.
И, когато се спъна и ожуля колене,
никой няма, (кого да виня), покрай мене.
Ставам, изтривам сълзите и макар да боли
впервам очите напред и вървя. Вървя през бодли.
Разкъсват се дрехите. Стават на дрипи.
Белези кървави по мен се множат.
Но, продължавам! Живот! Ойларипиии!
С мисъл и обич към тебе трептя!
Няма да спра! Все нагоре вървя!
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
