Nov 27, 2008, 8:49 AM

Различно еднакви

  Poetry
1.2K 0 2

През една врата живеем с теб,

един прозорец ни дели,

през една врата е нашият късмет,

един прозорец - затворени очи.

 

 

Затворени очи опитвам да отворя,

ледено сърце да разтопя,

наивността ти непреклонна да преборя,

да стопля твоята душа.

 

 

Пътищата наши аз да срещна,

да сложа край на различността,

повече не искам да съм грешна,

да кажа стоп на крайността.

 

 

Да бъдат пътищата ни в една пътека,

да сме мили един със друг,

да имаме повече успехи,

с комуникация ни оттук

(нататък)

 

 

Да кажем след години "Браво" -

имаме щастливата любов,

за която всички си мечтаят и

я изживяват до живот!!!

 

 

Да се радват деца и внуци,

да вземат пример те от нас,

да изваят любов със нежни звуци

и не остават никога във "пас".

 

 

И входната врата да стане обща,

прозорецът не ни дели,

наивността набързо да се изпари

и да бъдем по-добри...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алина All rights reserved.

Comments

Comments

  • !!!
    АМИН!!!
  • "...И входната врата да стане обща,
    прозорецът не ни дели,
    наивността набързо да се изпари
    и да бъдем по-добри..."

    Чудесно е!
    Поздрав!



Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...