Разлистена пред теб съм книга
С капризите ти, мила, свиквам
и не за просто, ей така.
Мечтанията ти обиквам,
не ще го тука отрека.
Един ден само да ме няма
и розите бодливи са.
Настъпва пак епична драма
и жъне болките коса.
И мълнии на Зевс ме жарят,
нали си неговата щерка,
а думички сърдити парят
от сорт лилавичка пиперка.
Луната се завърта лудо,
започва звезден, тъжен бал
и как, по някакво си чудо,
със теб съм още оцелял?
От бронята си полза нямам,
че ти стопяваш я за миг.
За мъките не съжалявам
щом грейне нежният ти лик.
Усмивчицата ти ми стига
да бъда съживен и нов.
Разлистена пред теб съм книга,
не крия нищо от любов.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
