Разлиствам тишината...
като книга.
Страниците...
пълни са с тъга.
По стената мъртва сянка
пак премина
и нахълта в моята душа.
Тя оцветява в кърваво звездите,
на парчета реже спящата луна.
Тя хвърля като пепел
истини в очите ми,
преражда тишината в
скитащи, болни,
грозни и тъжни Слова.
Тя... съм Аз.
И аз съм... Тя.
© Истинска All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
