Размених се с дъжда
Разговарях с дъжда,
разменихме места,
свободата му волна жадувах.
По комини с ръжда,
керемиди, плющя
силният ми пестник и лудува.
Огъня потуших,
светлини угасих
и мощта ми неспряна растеше.
Дървеса повалих
и реки подлудих,
и земята под мене бучеше.
Но озърнах се, спрях
своя леден размах,
разрушително гъст и обилен,
че девойка съзрях
и греха си съзнах-
отънях виноват, обезсилен.
Оттогава ръмя,
нежно барабаня
по снагата ú на самодива.
Стъпките ú следя,
с лекота на сърна.
Мойта влага така ú отива.
© Светличка All rights reserved.
