Р А З М И Н А В А Н Е
На този, който ми казва Обичам те
Колко дълго се будех засмяна,
oт две думи ми беше все видело:
някой някъде става тъй рано,
за да стигне при мен преди изгрева!
Аз се вярвах щастливо момиче, но
после - трудно и късно - разбрах:
този, който ми казва Обичам те!,
не знае що значи това.
Ти очакваш от мен да се вместя
между важни неща, ала как?
Аз не съм нито сутрешен вестник,
ни кафе - да ме пиеш "от крак"!
Щом ти стигат лъчи през пролука,
мен за слънце защо призова?
Не обичам под час, ни "на слука",
аз за обич залагам глава!
Ти - объркан - се питаш какво ли
би могъл да направиш за мен.
Да си тръгнеш от моя живот и
- ако може - ей в този момент.
© Цонка Петрова All rights reserved.
Поздрав и от мен!