Размишление

Poetry

343 1 2

Тишината без думи

нещо свое нарежда,

а светът е безумен,

с много криви надежди,

с много смели завои

все към кривата круша,

тишината в покоя

Бога в себе си слуша.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Валери_Станков (Валери Станков)

Обичам да се вслушвам в тишината. Браво!

2024-12-04T09:11:00+02:00
fyon (Мария Иванова Фьон)

Хубаво! И в моята вяра Бог е отвъд думите.

2024-12-04T08:53:59+02:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0