Има обич която, не признава закони,
а прегръща с усмивка - поредният ден.
Целуваме в сънища своите спомени
и живеем живота добре осланен.
Обичаме бавно и претегляме всичко.
Премълчаваме даже което мълчим.
Целта е една - да не спрем да обичаме.
Законите? Те са - коминният дим.
Рамкираме бавно живота с закони.
Сякаш вече забравяме, какво е човек...
Натискаме копчета и Гугъла молим
или подпитваме интернет-интелект... ...