Oct 28, 2009, 1:19 PM

Размисли

  Poetry » Other
1.3K 0 1

Превърна се в пепел

и последната надежда

да намеря смисъл

в безсмислието на момента.

Умря и безсмъртната вяра

в замяна на вечната истина -

самотата.

 

Стоя и те гледам -

може ли любовта ми

да е толкова безпричинна?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ив All rights reserved.

Comments

Comments

  • Виждам че някой ти е писал 4.Аз ти пиша 6,за да ти вдигна средния успех...А колкото до любовта,тя много често е безпричинна...

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...