За поривите на сърцата няма време,
ни възраст и пространствени черти,
в живота всеки своя пай ще вземе,
без жал ще се изнизват нощи, дни.
Прегърнали мечти без смисъл даже,
към тайнственото бъдеще вървим,
и няма никой, който да ни каже,
как правилния „пъзел" да сглобим.
Макар да знаем - бедни и богати,
един и същ е целий небосвод,
колиби ще превърнат се в палати,
с добро и обич сторваме ли брод.
п.п.
Това звучи банално, прозаично,
улавям в него странен парадокс.
Човекът щом опита да е Личност -
удар под кръста и... да помага Бог!
© ПЕТЯ ГРИГОРОВА All rights reserved.