Размисли по време на дъжд
Не е дъждът причина... Не! Не е!
Земята е разкаляна от злоба.
Разпенено е Черното море,
а умните - смирени са във гроба.
Дъждът не е и следствие дори.
Злобата не никне от земята...
Омразата е в хорските души...
И двете не обичат светлината.
Дъждът не е виновен за това,
че съхнат безднадеждно нежни чувства.
Причината е само в глупоста!
Причината е в липса на изкувства!
Какво, че пада дъжд, щом се руши
доверието, пуснало филизи?
Герои от "Осъдени души"
спасяват се със визи и без визи...
Дъждът не причинява слепота -
плевелът виреещ по Балканите...
Не е и ключ за входната врата.
Дъждът е знак. Дъждът е разкаяние.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
