Размисли в Деня на мъртвите приятели
"И когато се срещнаха при Елба,
Те дойдоха като бойни братя!"
Из спомените на един военен репортер
1.
Един живот е твърде недостатъчен.
Измерение на време в дни и нощи:
колко майки, жени и деца са плакали?
Ти,мой мъртъв,но в мен жив приятелю,
с когото раните ни общи,в нас са живи...
Когато братски се прегърнахме на Елба,
един от нас,вече беше враг за другите?!
А аз останах сам в чуждите предели--
ничия земя за вече наранената надежда--
един монумент над притихнали могили!
2.
За кой ли път обявиха вестоносците,
че войната е свършила в душите ни?
Повярваха сираци и майки овдовели,
че няма бъдещи деца да бъдат жертви!
Днес Арес* бленува кървави кошмари!
Сънува новите си кървави хекатомби*,
над цялата Земя!И в небето слънчево!
Сега навлизаме в нови предсказания;
и нови вестоносци отново ни мамят!
И видите ли ги,прогонете ги надалече,
защото те искат да влязат тихомълком
за пореден победен път в душите ни!
Арес-Богът на войната в др.гр.митология
Хекатомба-голямо жертвоприношение,
масова смърт в името на нещо,което ще
омилостиви Арес и Боговете на Олимп
© Стойчо Станев All rights reserved.
