Размисли за самотата

Dec 10, 2015, 3:35 PM

Poetry » Phylosophy

775 1 7

Самотата е въпрос

на вътрешно стечение.

Върви с изящно вирнат нос.

Навярно е мъчение.

И неминуемо призвание

да не подминеш стръмното.

Наоколо да е мълчание,

а във главата – бръмбари.

Обаче свободата ли?

По-трудна е за разпознаване.

Но ако друг лети с крилата ти,

дали не е настъпил краят?

Самотата сякаш ми е ясна -

минута за вероучение.

И хем от нея се пораства,

и хем е по рождение.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Eia (Росица Танчева)

2015-12-12T20:35:51+02:00
bojenski (Иван Иванов)

2015-12-12T19:15:53+02:00

Мъдро и замислящо! Самотата е избор или безсилие, но за твореца е полезна, защото може да си сам сред всички, като Ботев например...
Довереница (Дочка Василева)

2015-12-11T13:45:23+02:00

Харесах!
vladetoned (Владислав Недялков)

2015-12-11T13:32:05+02:00

Поздравления!
Galifray (Галифрей Михайлов)

2015-12-11T13:09:55+02:00

Да, самотата е с вирнат нос. Мисля, че Иван Пейчев беше казал, че самотата е горда смърт. Хубаво произведение
valia1771 (Ивон)

2015-12-10T16:45:04+02:00

Върви с изящно вирнат нос. Споделям!
limeruna (Йоана)

2015-12-10T16:32:38+02:00

Бръмбарите в главата са си хубаво нещо