Разнообразие искам
Омръзна ми да бъда
съвършен…
Безгрешен.
Правилен.
И объл.
Светът да се върти
пред мен,
за мен,
послушен,
мой си…
Да няма изненади
ни в деня,
ни в мрачни нощи
и безкрайни празници…
Да имам…
Каквото пожелая.
И това,
което още
е ръка не хващала.
Да имам…
И да нямам…
Без изненади,
без скука,
без новото,
без…
Без онова,
което хората
не притежават,
но в своето съзнание
държат
и имат го
във сънища отрадни.
Без смайвнето
в утринта
и щастието,
литнало за миг до мен…
Без чакането –
онова,
което слънцето подканя…
Е, няма да съм съвършен –
сега…
Ще съм човек…
© Георги Коновски All rights reserved.
