Разнопосочно...
Събират се отново всички пътища
и време ли дойде за равносметка?!
... А паяжината е сложна плетка
и сметката – отново без кръчмаря…
Опиташ ли се да разхлабиш възлите,
объркал за пореден път конците му,
отново ти се врязват в дланите
кълчищените краища на дните…
И размотаваш, нищиш, търсиш края му,
а той – далеч, в небитието.
Съзнанието почва с… разума,
а грешните ти ходове са… пешки.
И фигурите пръскаш по дъската –
черно, бяло, с ход на коня…
В бялото поле – изтриваш грешки,
черното ли? – път към битието е.
© Нели All rights reserved.
