Разоръжаване по женски
Госпожо капитан, ще отбележа,
че мъжките пагони Ви отиват.
Появата Ви явно обезврежда
най-силната военна съпротива.
Усмивката Ви лесно предизвиква
едно разоръжаване спонтанно.
Госпожо капитан, да ме простите,
но мястото Ви не е във казарма.
Излезте и тръгнете по земята,
впуснете се във мисия велика,
минете през размирната Украйна,
Ирак, Афганистан и Палестина...
Достатъчно е просто да вървите
усмихната, каквато сте в момента.
Останалото – то е във душите
на жертвите Ви, чакащи спасение.
Те чакат лъчезарните куршуми,
родени от искрящия Ви поглед,
жадуват за горещите и чудни
вълни на минометния Ви огън.
Госпожо капитан, ще отбележа,
че мъжките пагони Ви отиват.
Криле са те – крилете на надежда,
звезди са те – звезди ориентири.
Носете ги, да светят и да пърхат
спасително, по женски благодатно –
че мъжкият ни свят е като пъкъл.
Той чака Вас, госпожо капитан.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
