Разпиляна жарава

Poetry » Love

926 0 16

Разпиляна жарава

Рием дръзко в жар разпиляна.

Бълва мълнии дъх закопнял.

И кипят съдбовните трепети...

(дори вятърът е разбрал...)

Той заплита искри във косите.

Разголено-нежни те ни прегръщат.

Объркват посоки стрелките

и мечтаем да няма завръщане...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Жулли (Юлия Димитрова)

^^^ Копнежно!

2009-01-18T20:05:59+02:00
Anita765 (Ани Монева)

Мечтаем, обаче приземяването...

2008-11-13T01:53:41+02:00
Melany71 (Светла)

Каква жар!!!

2008-11-11T14:28:56+02:00
враната (Маргарита Василева)

Много ми хареса!
С пожелание за незавръщане!
Павли!

2008-11-11T08:27:22+02:00
Търсещия (Владимир Владимиров)

Стремеж към непостижимото...безсмъртие! Носим в себе си всички стихии на чувствата и желанията, а сме толкова безсилни пред вечния съдник-времето. Но, за разлика от него, ние можем да мечтаем. А това е толкова човешко и е извън всички измерения! Мечтата е ... вечност!
Поздрав, Павли!

2008-11-11T07:34:53+02:00