Разпиляна жарава
Рием дръзко в жар разпиляна.
Бълва мълнии дъх закопнял.
И кипят съдбовните трепети...
(дори вятърът е разбрал...)
Той заплита искри във косите.
Разголено-нежни те ни прегръщат.
Объркват посоки стрелките
и мечтаем да няма завръщане...
© Павлина Петрова All rights reserved.