РАЗПИЛЯНА НЕЖНОСТ
В най-кратък миг доброто се заражда,
с мечтана обич, в утринна роса!
От поглед на дете усмивка се поражда
и слънчев лъч проблясва след дъжда!
Дали мигът във себе си ще пазим,
дали ще му дарим криле,
или без нужда учим се да мразим,
превръщайки се в свои врагове!
Вървя по път от разпиляна нежност,
събирам я във своите ръце!
Докосвам истини, захвърлени с небрежност
и всичко пазя в своето сърце!
© Руми All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
