Разпиляности или когато ми е толкова трудно да обясня едно абсурдно обичане
http://www.youtube.com/watch?v=yF-GvT8Clnk
Познавам те... И толкова добре...
Познавала съм те сякаш винаги.
И затова не знам как се случи... Между мен и теб...
Не знам... Винаги ли така не сме се имали?
И нямаме ли се? Защо?
Измежду всички тия маскаради...
Еднакви дати... Думи... И любов.
Любов. Без малко да повярвам, че не е безпощадна.
Но е... И все върви из онези закони,
уж прескочени, но все нещо същото
се загнездва, убива, от тебе отронва.
И някак... Искаш да се ваксинираш срещу чувствата.
Онези, които са валящи океани
и падат там, където не им е мястото.
Онези... Които мислиш, че мамиш.
Но те са иззидани. Не ги губиш.
Безрадостно...
Дадох ли ти причини да ме обичаш?
А ти... Какво в този живот си ми дал?
Ще има друг. Кажи го. Въвличаш...
Познавам те... Уж без мен. Но с чужди половинки имаш ме цяла.
И да - ти и аз не сме родени в реалност.
И нито тя, нито той, нищо не е като мене.
С половин аура ти нарисувах безкрайност.
Рисувай ме в другите. Другата половина кога ще вземеш?
И няма, не мога, не искам да ти простя.
Не искам... Да, знам, че всъщност аз съм сгрешила.
От обич те лъжа... Но те обичам така...
Половин жена съм... И само ти и аз знаем как се обича със сила.
23.05.2010г.
гр. Сан Фернандо
© Събина Брайчева All rights reserved.
