Разпиляване на откраднотото
Каквото и да взема, все е в мене...
Крада съвсем умело, със замах
от нежното привично ромолене
на твоя глас и бликналия смях...
... крада от мълчаливото пиянство
на мислите ти, затаили дъх,
от блясъка в очите, сутрин рано,
когато със изящния си връх...
... писецът на възтънките ти мигли
извайва чудесата покрай нас.
Крада и ден, и нощ, но все не стига
това, което вземам с пълна страст...
... през две врати на някой друг намигаш
и всичко разпилявам в този час.
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
