Jul 9, 2006, 10:14 PM

Разплакана река

  Poetry » Other
1.9K 0 16
Поточе бях.
Неопитно,
нетърпеливо,
чисто,
препусках през дъбравите
без страх,
с наивност и със детско любопитство
целувах незабравките през смях.

И ручей станах -
бърз,
самоуверен,
горд и
вибрирах край пречупените клони.
Дори и не успях да ги намокря,
останал глух за тихите им стонове.

Река съм днес
и как да отрека -
потоци, ручеи във себе си погълнала,
каквото взела съм,
все двойно съм го върнала.
Една утихнала, разплакана река.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...