Jul 9, 2006, 10:14 PM

Разплакана река 

  Poetry » Other
1667 0 16
Поточе бях.
Неопитно,
нетърпеливо,
чисто,
препусках през дъбравите
без страх,
с наивност и със детско любопитство
целувах незабравките през смях.

И ручей станах -
бърз,
самоуверен,
горд и
вибрирах край пречупените клони.
Дори и не успях да ги намокря,
останал глух за тихите им стонове.

Река съм днес
и как да отрека -
потоци, ручеи във себе си погълнала,
каквото взела съм,
все двойно съм го върнала.
Една утихнала, разплакана река.

© Мая Попова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??