Разплакани облаци
Като есен потропват дъждовните капки,
а е пролет, пияна от люляци.
Любовта е лилава. Навред аромати…
В небето бягат разплакани облаци.
Сърдити и черни, Луната закриват,
тя се опитва с мъка да ги пробие.
Зад облак мрачен, се сви мълчалива,
търси своя брат- вълк да открие.
Той се скита, по човешки лъжовен.
По нощите броди, в себе си е изгубен…
Разплака Луната, този облак дъждовен,
от друго време в небето прокуден.
Един вълчи брат си има Луната,
протяжно всяка вечер към нея той вие.
Сега е забравена. Съвсем непозната,
зад дъждовният облак се крие.
