Mar 16, 2025, 5:47 PM

Разплакани облаци 

  Poetry » Other
164 3 13
Като есен потропват дъждовните капки,
а е пролет, пияна от люляци.
Любовта е лилава. Навред аромати…
В небето бягат разплакани облаци.
Сърдити и черни, Луната закриват,
тя се опитва с мъка да ги пробие.
Зад облак мрачен, се сви мълчалива,
търси своя брат- вълк да открие.
Той се скита, по човешки лъжовен.
По нощите броди, в себе си е изгубен…
Разплака Луната, този облак дъждовен,
от друго време в небето прокуден. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Random works
: ??:??