Пак четири стени. Позната клетка.
А розата във вазата - по-стара
от плетената бабина жилетка.
Или разплетената песен на китара.
Разплетено завесата пулсира
във топлата въздишка на вечерник.
Препъва се във мене и се спира
разплетената нощ, решена в черно.
Разплитам си умората на плитка
(а розата във вазата е стара).
Разплетените мигове отлитат...
а просто трябваше да го погаля.
© Христина Мачикян All rights reserved.
А от друга страна разплетеното не винаги трябва да бъде заплетено 
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
