Разправа с вещиците се задава
"Историята често се повтаря.
Под слънцето ни няма нищо ново!
Ще минат векове – и църквата отново,
за да укрепва и разпалва вярата,
ще търси вещици – да ги изгаря!”
Във спалнята ми
посред нощ нахлуха.
На босо, в коридора, ме обуха,
нахлузиха ми нещо на главата
и - удряйки гърба ми с настървение,
ме смъкнаха във някакво подземие.
А във подземието, зад тезгяха,
петима екзекутора седяха.
- Така... Ангар. Посредствен, слаб поет...
По доноси от … (ника му ще скрия) ...
Не пуши, не преяжда и не пие...
Със всички поетеси се задява …
И еретични притчи съчинява ….
Общува с вещици и ги възпява ...
Сега –
разказвай ни каквото знаеш
за вещиците – инак ще се каеш!
- Аз знам,
че вещици не съществуват.
И, колкото и то да е мъничко,
това ми знание изчерпва всичко!
- А как ще разтълкуваш този стих:
“Никовете са стотици, но ревнувам единици.
От вещиците – Виолина, със ник Усмивчица!...”
Което значи,
че много още вещици познаваш,
а с някои дори се и …
- Вземи си думите назад, злодей!
И да злословиш повече не смей!
Освен поет, съм дуелист умел –
сега ще те извикам на дуел!
- Христос дуелите не разрешава.
Ти имаш много грехове.
Към тях
сега ще ти допиша двоен грях:
“злодей” служител божи назовава
и към “дуел” – грехопадение – склонява!
Тук инквизиторът до него се обади:
- Ангар е атеист отявлен. Той
признания не ще даде без бой!
Предлагам ви,
без много да се бавим,
на инквизиторките да го предоставим!
Ядосвай се на себе си, Ангар!
Две инквизиторки, две хубавици,
по монокини, т.е. – само с прашки,
и във ръцете с дяволски опашки,
които да им служат за камшици,
ме проснаха на дървения нар.
И първата
камшик връз мен стовари.
Но толкоз лекичко да ме удари,
че даже кожата ми не опари!
И ми прошепна бързичко:
“Крещи!
От болка трябва силно да крещиш,
защото инак мен ще натопиш!”
И шибаше по нара с всичка сила -
с която даже бивол би убила!
Опитвах да крещя, ала напук –
от устните ми не излезе звук!
За миг измамата да се разкрие!
Но втората мъчителка, със гръб
към инквизиторите,
почна тъй да вие,
че сякаш мене не, а нея бият!
И моят глас така да имитира,
че сякаш аз от болка се раздирах!
На инквизиторите им подпухнаха ушите!
- Не е поет,
но явно е герой,
щом като издържа на толкоз бой
без да признае и да се разкае!
Предлагам повече да се не мъчим:
сега от църквата ще го отлъчим,
а пък за всичките си грехове,
в деня на страшния последен съд,
пред Бога лично сметка ще даде!
И пак в парцал
главата ми обвиха
и във леглото ми ме въдвориха.
---
Усмивчице,
за тебе ме е страх!
(И за Миднайт Уич - макар на нея
да споменавам ника да не смея!)
Внимавайте!
Изглежда се задава
със вещиците някаква разправа!
Аз издържах,
обаче някой друг
ще си измисли нещо да разкаже,
и туй достатъчно ще се окаже
за инквизицията – да ви смаже!
Аз знам,
че нищо няма да се случи!
Но все пак
ако нещо ти се случи,
за мен ще е най-сладката награда -
да изгоря до теб на обща клада!
Под слънцето ни няма нищо ново!
Ще минат векове – и църквата отново,
за да укрепва и разпалва вярата,
ще търси вещици – да ги изгаря!”
Във спалнята ми
посред нощ нахлуха.
На босо, в коридора, ме обуха,
нахлузиха ми нещо на главата
и - удряйки гърба ми с настървение,
ме смъкнаха във някакво подземие.
А във подземието, зад тезгяха,
петима екзекутора седяха.
- Така... Ангар. Посредствен, слаб поет...
По доноси от … (ника му ще скрия) ...
Не пуши, не преяжда и не пие...
Със всички поетеси се задява …
И еретични притчи съчинява ….
Общува с вещици и ги възпява ...
Сега –
разказвай ни каквото знаеш
за вещиците – инак ще се каеш!
- Аз знам,
че вещици не съществуват.
И, колкото и то да е мъничко,
това ми знание изчерпва всичко!
- А как ще разтълкуваш този стих:
“Никовете са стотици, но ревнувам единици.
От вещиците – Виолина, със ник Усмивчица!...”
Което значи,
че много още вещици познаваш,
а с някои дори се и …
- Вземи си думите назад, злодей!
И да злословиш повече не смей!
Освен поет, съм дуелист умел –
сега ще те извикам на дуел!
- Христос дуелите не разрешава.
Ти имаш много грехове.
Към тях
сега ще ти допиша двоен грях:
“злодей” служител божи назовава
и към “дуел” – грехопадение – склонява!
Тук инквизиторът до него се обади:
- Ангар е атеист отявлен. Той
признания не ще даде без бой!
Предлагам ви,
без много да се бавим,
на инквизиторките да го предоставим!
Ядосвай се на себе си, Ангар!
Две инквизиторки, две хубавици,
по монокини, т.е. – само с прашки,
и във ръцете с дяволски опашки,
които да им служат за камшици,
ме проснаха на дървения нар.
И първата
камшик връз мен стовари.
Но толкоз лекичко да ме удари,
че даже кожата ми не опари!
И ми прошепна бързичко:
“Крещи!
От болка трябва силно да крещиш,
защото инак мен ще натопиш!”
И шибаше по нара с всичка сила -
с която даже бивол би убила!
Опитвах да крещя, ала напук –
от устните ми не излезе звук!
За миг измамата да се разкрие!
Но втората мъчителка, със гръб
към инквизиторите,
почна тъй да вие,
че сякаш мене не, а нея бият!
И моят глас така да имитира,
че сякаш аз от болка се раздирах!
На инквизиторите им подпухнаха ушите!
- Не е поет,
но явно е герой,
щом като издържа на толкоз бой
без да признае и да се разкае!
Предлагам повече да се не мъчим:
сега от църквата ще го отлъчим,
а пък за всичките си грехове,
в деня на страшния последен съд,
пред Бога лично сметка ще даде!
И пак в парцал
главата ми обвиха
и във леглото ми ме въдвориха.
---
Усмивчице,
за тебе ме е страх!
(И за Миднайт Уич - макар на нея
да споменавам ника да не смея!)
Внимавайте!
Изглежда се задава
със вещиците някаква разправа!
Аз издържах,
обаче някой друг
ще си измисли нещо да разкаже,
и туй достатъчно ще се окаже
за инквизицията – да ви смаже!
Аз знам,
че нищо няма да се случи!
Но все пак
ако нещо ти се случи,
за мен ще е най-сладката награда -
да изгоря до теб на обща клада!
© Ангел Чортов All rights reserved.
