РАЗПРЪСНАТИ ЗЪРНА
Днес имаше изригвания на слънцето.
От които очите ми святкаха.
Вярвате ли?
Под ноктите си чувствах да пари
на неговите устни целувката.
Хм, все ме стяга обувката.
От белите сенки на миглите си
гледах като през решетка.
Минута с него ми стига
и в мрак, а живея.
Аз лудея.
От изригванията на слънцето,
в душата ми мравуняк лази.
Той дали не ме мрази?
Аз също не го обичам.
Хора, обичам го!
© Зорница All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
