Разпятия
РАЗПЯТИЯ
Rien a faire*
От векове – все същата картина,
един и същ тече край нас животът –
под палещия пек на Палестина
все някой мъкне кръста към Голгота,
все някой е предаден и осъден,
все някой сред тълпата се препъва...
Било е! Е! Навярно и ще бъде!
Но на Голгота вече не разпъват.
И ако се отворят небесата
над Гетсиман и с роба и сандали
Исус Христос се спусне на тревата –
ще хукне ли светът натам? Едва ли!
Турист случаен кадър ще изщрака,
ще му поиска автограф момиче
и ще отмине – автобусът чака,
екскурзоводът бърза, всички тичат...
Сноват новопокръстени хаджии,
броят си центовете с потни пръсти.
Не са виновни, Господи, прости им!
Нали за тях те опнаха на кръста?
Днес всичко е до болка тривиално –
и да им кажеш кой си – полза няма;
ще дъвчат дъвка, зяпайки нахално,
ще шушнат, сигурни, че е измама.
Генисарет е тук, водата свети,
но няма лодки и рибарска стряха –
погребан е Симон, наречен Петър,
апостолите ти се разпиляха.
До днеска оцеля единствен Юда
– не се е бесил, Господи, прости му –
предаде те, но после стана чудо
– безбройна челяд твоят Юда има...
Днес всичко е еднакво – и различно;
откривай храмове, променяй вери –
отдавна на света е безразлично...
А вярващи все някак ще намериш.
Но всяка твоя проповед ще бъде
една наивно-весела бурлеска –
светът, на безразличие осъден,
със безразличие разпъва днеска.
Днес хората са много по-разбрани,
кажи, че си Спасител от небето –
и всеки на обяд ще те покани,
ще ти сервира първо, второ, трето,
ще те изслуша с нужното внимание,
а после... от душа ще се посмее.
Смехът им ще е като сол във раните –
да, Божи син си, но си и евреин.
Иди си, днес не те грози разпятие,
но пък и липсва вярата в живота ни –
смехът е по-обиден от проклятие,
шегата – по-жестока от Голгота.
Навярно знаеш, че така ще бъде –
затуй не идваш. А сега е късно
– светът за втори път те е осъдил,
а втори път
не можеш да възкръснеш!
____________
* Rien a faire /фр/ – нищо не може да се направи...
© Валентин Чернев All rights reserved.
много истинско, шедьовър!