Jan 15, 2010, 6:10 PM

***Разруха***

  Poetry » Love
879 0 1

Не стана както си бяхме обещали,

не сбъднах ме нашите мечти,

а любовта ни някак си я няма,

тя се скри зад стени от лъжи…

***************************

Нима сърцето вечно ще е сломено,

нима ти ще тръгнеш по-пътя сам,

не беше това което си обещахме,

нима животът ни е бил лъжа…

******************************

И мисли и чувства разкъсват ме сега,

нима коварен си бил и преди това,

нима си ме лъгал в очите и си ми

бърсал сълзите просто така…

****************************

Не казвай че вече не ме обичаш,

то пролича по-погледа ти сдържан,

не казвай че живота продължава

и двамата знаем, че е така…

***************************

Но нещо още от вътре ме изгаря,

нима ще живееш от днес без мен,

и за мене искаш да забравиш

и за нашите невръстни деца…

****************************

Не беше това което си бяхме обещали,

не беше това и боли и малко по малко

страхът ми си тръгва, от днес ще бъда сама,

сама с нашите невръстни деца…

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жулиета Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...