15.01.2010 г., 18:10

***Разруха***

880 0 1

Не стана както си бяхме обещали,

не сбъднах ме нашите мечти,

а любовта ни някак си я няма,

тя се скри зад стени от лъжи…

***************************

Нима сърцето вечно ще е сломено,

нима ти ще тръгнеш по-пътя сам,

не беше това което си обещахме,

нима животът ни е бил лъжа…

******************************

И мисли и чувства разкъсват ме сега,

нима коварен си бил и преди това,

нима си ме лъгал в очите и си ми

бърсал сълзите просто така…

****************************

Не казвай че вече не ме обичаш,

то пролича по-погледа ти сдържан,

не казвай че живота продължава

и двамата знаем, че е така…

***************************

Но нещо още от вътре ме изгаря,

нима ще живееш от днес без мен,

и за мене искаш да забравиш

и за нашите невръстни деца…

****************************

Не беше това което си бяхме обещали,

не беше това и боли и малко по малко

страхът ми си тръгва, от днес ще бъда сама,

сама с нашите невръстни деца…

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жулиета Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...