Разсече ме...
Разсече ме с делата си – греховно слепи,
остави в мене белези... дълбоки рани,
отнесе вятърът далеч сълзи изплакани,
лежаха някъде погребани мечти неизживяни.
Разби ме на парчета със фалшивото обричане,
изрече неми думи – фойеверк на суетата,
изтърка блясъка на моята любов единствена,
в прегръдка задушаваща обви ме с пипалата.
Разсече ме... затрупа с мръсотия във краката си,
душата... изгори я и разпръсна на прашинки в океана,
със станиолен фалш напръска в мен остатъка,
покривайки пламтящата незаживяла рана.
© Христо Костов All rights reserved.
