Sep 19, 2017, 7:08 PM

Разстояния 

  Poetry » Phylosophy, Civilian
389 3 12

Лятото падна в скъсано кошче.
Няма момиче с красиви очи.
Вятъра гони безкрайните нощи.
После създава поле от звезди.

 

Мракът намира, дере и разкъсва.
Жертвите плачат и стават на прах.
Влака прибира живота изкуствен.
После потегля! И пак си е влак...

 

Птиците бягат. И диря рисуват.
Брулят небето крила на покой.
Жиците плачат. Ридания чувам.
Гарвани грачат. Живота е бой.

 

Тънката струна целуна дебела.
Мрака избяга. Настъпи деня.
Музата идва. Душа си е плела.
Вече съм неин. Разлюбих нощта.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??