Разсъмване
То няма общо с онова пиянство,
което разумът налудно помътнява,
звездите пълнят чашата пространство,
небесната бутилка натежава,
излива щедро тъмната си същност
и в мен душата бавно просветлява,
щастливите ми птици се завръщат,
тревата става тучна и зелена,
дърветата разцъфват много пъстро
и моят ден отново е възкръстващ,
препил с онази сладка безтегловност
сред тайнствените звездни водопади,
където няма нищо невъзможно,
където е родена същността ми.
© любимка All rights reserved.
