Безсъници
Припламвайки угасва светлината
когато ме завари угнетен.
Загръща мрак умората във мен,
но сън не ми провожда за отплата.
Придвижва се стрелка по циферблата.
Над будни мисли съм очи склопил,
защо животът беше ми тъй мил
преди да пропълзи сребро в косата.
Доскоро тупка млад и съвършен
часовникът, отмерващ моя път.
Надига се погнуса в болна плът -
неверници вилнеят нощ и ден.
Безсмислието припокри света,
повярвали си огъня кладат,
на ближния потта да продадат.
Прашинка земна, как да ги възпра.
© Светличка All rights reserved.
