Разтворих се
Разтворих се в утрото на твоя ден.
Разпръснах се на капчици роса по тялото …
А ти - на бавни глътки пиеш ме -
опитващ жаден, всяка капчица роса…
Раздвижих закърнелите си клетки-
трябваше …
За да успея в нежност да се претворя,
цялата - тогава, след нощта на сенките.
/ И дяволският танц на самотата, пусто…
Реших. Строших завинаги
огледалото, в което се оглеждах,
и виждах се в образ, разкривен от мнителност,
съмнявайки се в себе си и своята душевност…/
В бездната на тази нощ прикрихме се, и търсейки,
докосвайки се до един несъществуващ свят,
потъвайки в ласките на ново „утре”.
Животът ни все тъй е кръговрат…
От слънчеви мечти и лунни спомени,
които ще живеят дълго в нас навярно.
И ще ни държат в опиянение
от случващото се, случайно ли?
Будна съм. И живо трепнат в мене сетивата,
до …изстиване, като тетива на лък, на който е пречупена стрелата…
Но зная! Не, аз сигурна съм, че отново ме очакваш
и ще ме приютиш в своите обятия.
Непредвидимост сме…
Защото, търсейки, отново се намираме,
по-жадни от преди, по- влюбени,
за да ни има, непредвидени…
Незрими са около нас…Или невярващи.
Прости им, те не знаят за какво говорят.
Знак ли е, или …съдба, за ...незрящите?!
Но ти повярва, че ме има, и спря със мен да поговориш.
Какво, че другите незрими са?!
Нали поне нас двамата ни има?
27 септември 2007
NG/nnn
© Нели All rights reserved.
