Разводът
Разводът…
На дело бях веднъж. Бракоразводно.
Свидетел. Да разкажа, но не знам...
Приятелско семейство са и неудобно
страна да взема, или акъл да дам…
Оженили се млади, по любов отдавна
и сътворили дом прекрасен, три деца.
Всички търсели компанията им забавна.
Тандемът бил неповторим! Но за беда
явили се причини все “непреодолими”
да се намразят за пари и битовизми!
Да се стрелят често с упреци раними,
приносът да мерят на везни прецизни!
Тук факти се изнасят много съкровени.
Дори това, че отдавна не са “заедно”...
Ами децата, как равно да са поделени?!
Нали брак с подпис имаха, за да е трайно!
Тя иска след раздялата стандарта- стария,
издръжка, жилището и толкова неща!
За децата “вреден” бил бащата и с пледоария
от тях сам да се откаже- адвокатът обеща!
От най- смешните й претенции- онемях!
Електроника. Часовник стенен със махало!
Чак въдиците! На риба да не ходи, че с тях
и до сега е ходел със мадами като цяло…
Той не поиска нищо! Чудно! Раздяла само!
Нали заедно създаваха- кой колко може…
Справедливо е кантарът да отмери равно,
но децата на кого в “купа” да сложи!?
Излязох смачкана, но мисъл бе ме обвзела.
“Защо още не е измислена до днес наука
с примери и указания за постигане модела
на едно добро семейство? Вечно. За поука!”
Да няма страдащи и материално ощетени!
Навреме да се избегне атмосфера вредна!
За децата мама и тате да не са разделени…
И думата “развод” да изчезне от употреба!
Ех, не можах да избегна поуката!...
© Ирина Филипова All rights reserved.
