Развръзката (в едно изречение)
Когато съм била една мечта
единствено в представите на мама
(играела е още с кукличките тя,
но виждала е себе си голяма);
когато - вече нежеланото, дете
изплакало е пред света огромен
(не съдя избора й - сигурно нелек,
раздялата е най-болезнен спомен);
когато правех своите си грешки
и на решенията сбирах плодовете
(лъжа е, че сме просто пешки,
неуки фигури на ориста в ръцете);
когато се тренирах да обичам
от примера на всеотдайни Двама
(не възпитават думите, делата лични
най-сигурно изграждат личността ни);
когато трите ми деца растяха
и във очите им прозираха надежди
(под майчино крило и топла стряха
светът напълно покорим изглежда);
когато плакала съм безутешно
на дъното на невъзможното дълбоко
(твърди ли някой - да летиш е лесно,
изобщо не е падал отвисоко);
когато съм рискувала и съм дивяла
върху ръба на всички неизвестности
(понякога ти писва, слагаш бяло,
ръце разперваш - да, чудесно е);
когато сборът ми от малки радости
надхвърлял е очакваната "сума"
(успехът е число от постоянство
и поощрителна другарска дума);
когато имала съм куп богатства
и също нямала съм абсолютно нищо
(безспорно, знаем две и двеста,
особено ако сме в ъгъла притиснати);
тогава всичко ме е водило към Тебе,
Твореца с финото, съдбовното перо
(животът е безвкусен разказ дребен
без приказните страници Любов)!
© Таня Донова All rights reserved.
