Mar 3, 2009, 3:10 PM

Re:

  Poetry
999 0 14


Провокирано от "Без ресто" на  idemidoidemi


Чети Захари Стоянов!

Памет е  - за герои и за предатели.

Онези, същите, които познавахме,

но отдавна не бяхме виждали.

Различни гласове, различни истини –

знаеш го...

И ни трябва нещо повече от жалостта на чуждите.

Предишното никога не е равно на „самото себе си”.

А караабаджията стана водач -

с дарба да очарова и подчинява хората.

Същият , дето казваше:

„Най-горчивата истина е по-приятна

от най-приятното заблуждение.”

Чети го.

 

Прочети и Софроний.

 





Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванка Гичева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...