Re: E-mail... До първото ми либе
Получих писмото.
Интернетно... Бързо...
На светещ монитор.
(Как се променяме, Господи...)
И той.
И аз.
А
толкова години, все отговор
по пощата чаках.
Не знам защо, но изобщо
не му се израдвах.
(Лъжа го, плаках).
Треперят буквите, когато си писал.
От какво?
Огънче старо,
студ... или просто вина?
Променил си се... Казваш.
Надничаш
в My documents.
Търсиш стари писма.
Ровиш... В Pictures.
В Favorites,
запазени люспи и
кости от излъгани риби...
Дириш ли... дириш.
Ще се изсмея,
ако ми кажеш, че
(когато си писал)
за очите ми,
като тийнеджър си... плакал.
Пишеш... че си ok.
(Значи добре.)
Та ти... и преди беше.
Но тръгна.
Без шепичка пепел да вземеш.
Не пречи.
Никога... Няма да чуеш
... как без
теб оживях... И как за
тайния звук
на душата ти страдах.
Пиша ти първи
и
последен e-mail.
Либе. Amore. My love.
(После spam i error.)
Няма да питам, къде си?
Колко слънца след мене
запали?
И за писмото няма да питам.
То закъсня.
Закъсня.
Закъсня.
Re ти изпращам.
Танцуват боси в сърцето ми
вещици.
Без страх.
Няма искра... А в мене,
нито клечка, нито кибрит.
Sorry.
© Веска Алексиева All rights reserved.
