Реален ли си или те измислих
Реален ли си, или те измислих?
Ти с мен ли беше, или аз греша?
Предъвквам бавно толкоз много мисли.
Убягва нещо. Сън ли е това.
Обичах ли те, или изтезавах се?
Усещах ли те в утринна мъгла?
Не зная, но любовта ти ме спасяваше
във нощите, когато бях сама.
Ти караше ме да се чувствам приказна.
Танцувах с сенки, в рокля от звезди.
Луната само наша бе орисница,
изпълваше живота ни с мечти.
Красиво беше. С часове се смеехме.
Протягахме един към друг ръце.
В мечтите двама с теб любов се реехме.
Във шепи носех твоето сърце.
А то за мене толкоз силно тупкаше.
Аз милвах го, целувах го в захлас.
Все топло със дъха си пазех го.
То шепнеше ми с нежен, меден глас.
То казваше как вярно ще е винаги.
Кълнеше се, че вечно ще е с мен.
Че любовта при нас ще е завинаги,
изпълваше с надежда всеки ден.
Фантазия ли е, или беше истина?
Отеква нейде във сърцето глас.
Не зная, но със теб щастлива бях
и винаги ще те обичам аз.
© Таня Илиева All rights reserved.
чудесен стих
