Реалист

Oct 18, 2019, 12:06 PM

Poetry » Phylosophy, Other

501 1 1

Понякога реалното ме смазва,
размазва ме - като сопол.
Натрапчиво по мен пролазва
с ухание на риванол.
Главата ми - буркан с оси,
жужи с усилено вибрато.
Животът нищо не пести -
пробутва ти накуп нещата.
Усмихвам се, защото знам,
че туй е моята химера.
Реалността ми да е блян.
Мечтите - обед и вечеря.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Реалист

Want to read more?

Random works