Реалист

Anterez
72 313

18.10.2019 г., 12:06 ч.

Поезия » Философска, Друга

384 1 1

Понякога реалното ме смазва,
размазва ме - като сопол.
Натрапчиво по мен пролазва
с ухание на риванол.

Главата ми - буркан с оси,
жужи с усилено вибрато.
Животът нищо не пести -
пробутва ти накуп нещата.

Усмихвам се, защото знам,
че туй е моята химера.
Реалността ми да е блян.
Мечтите - обед и вечеря.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.